Кабинетът на Казекагето

Той беше голям и добре подреден,по стените бяха окачени различни картини,творения на генинните от селото.Сахара обичаше да ги гледа и да се радва на учениците си,които често я посещаваха,не само за мисии,но и да я видят.Стените бяха напавени от някъкъв червеникъв камък,но беше много удобен и уютен.

Темари влезе и видя Сахара,която пишеше някакви документи и се приближи.
-Хей сестричке,ще ми дадеш ли една мисия.А-рангова,нали знаеш?
Сахара не отговори,посочи с пръст един свитък и каза с плътен глас:
-Това е следващата ти мисия.Във свитъка пише всичко за нея.
Темари взе свитъка и излезе бързо

Какаши влезе и се поклони на Казекагето.Тя също го поздрави, а той каза:
-Искам една Г-рангова мисия,която да свърша набързо,може и В-рангова.
Казекагето се разрови из една папка и му отвърна:
-Имам една тук.Трябва да заловиш един дребен престъпник в селото на водното конче,което се намира недалеч от тук.Ето-тя му подаде информация за мисията и Какаши потегли.

Стъни отдавна искаше да види наживо Казекагето на селото й и отиде до кабинетът й. Поклони й се в знак на уважение и й се представи. След това реши да си тръгне.

Казекагето се разхождаше из стаята.От доста време не беше излизала,защото изпита доста забави работата й и сега трябваше да наваксва.Около нея бяха скупчени дебели папки,задръстени с какви ли не листове.Тя се чудеше кога ли най-накрая ще я пуснат да подиша малко чист въздух.Докато подритваше един самотен химикал на земята.Във стаята влезе Темари с доста измъчен вид.Тя поздрави Сахара и без да пита се разположи на стола й и вдигна крака на бюрото й.Казекагето само изръмжа нещо и се облегна на стената.
-Оо,Сахара,напоследък работата е прекалено много защо просто не се свършват сами тези мисии.Искам почивка
Тя ли искала почивка?!На горката водачка на селото сред пясъка толкова й се струпа този месец,че очите й вече гледаха размътено дългите доклади от мисиите

-Хайде де, Рай. Защо не се развеселиш малко? ще получим нова мисия. Цяло лято си почивахме и скучахме. Време е за малко разнообразие.- каза Шари докато Team Spirit вървеше към кабинета на казекагето. Явно нещо важно бе изникнало за да ги извикат в съседното село. Какши въздъхне. Постоянното плямпане на Шаринган го вбессяваше. Wolfy не издържа на дърдоренето и заби един юмрук на Шари.
-Ауууу, това за какво беше?- изплака той.
-За да разбереш кога е редно да си затвориш устата. Вече сме пред кабинета и трябва д апазим тишина.-отвърна тя.

Вратата изскърца и отбора влезе предпазливо в кабинета.Над бюрото,върху поредната купчина документи,се бе надвесила Казекагето.Сложи малко силно точка върху един от листите и вдигна глава към новопристигналите.
-Здравейте,радвам се да ви видя.Поздравления за новите рангове.Надявам се да поддържате доброто име на селото си.Хокагето ви ми разреши да ви помоля за една мисия,тай като моите отбори са заети със укрепване на града и други подобни задачи.Чували ли сте за чудотворните мечове на елементите?
Тримата изглеждаха доста объркани и си хвърляха въпросителни погледи накрая само поклатиха отрицателно глава и заслушаха разказа,който Сахара подхвана
-Историята започва по следния начин.Преди много години,нашите,вашите и предците на всички шиноби от останалите скрити села изковали оръжия,толкова силни,че за да спрат унищожителната им сила ги скрили на Четири неоткрити досега места.Тези места според легендите били свързани с четирите главни елемента-Въздух,вода,огън и земя.Според изследванията на хората,които пратих оръжията трябва да се намират в скритите села на елементите-Скритото село сред пясъка,скритото село на мъглата,скритото село на листото и скритото село на камъка.В нашето село се провежда разследване,на чело на което е сестра ми,Темари,от вас искам да минете през другите села и да намерите мечовете,ако можете,ако не,поне да съберете малко информация-легенди,митове,всичко ще е от полза.Можете да тръгвате,ако нямате въпроси

Уолфи зяпаше втренчено!Никога до сега не беше чувала за тези мечовеЧНо тъй като всички бяха унесени в разказа не забелязаха кога Казекагето свърши!Тя сръга един път Рай който беше до не но той не помръдна!Сръга го още веднъж но без резултат!Накрая каза на казекагето!
-Разбира се,лейи Сахара ще направим всичко по силите си!Благодаря и моля да извините съотборниците ми!-отвърна тя и се обърна към рай и шари и ги избута към вратата!
Казекагето се усмихна!
...На излизане от кабинета!
-Какво ви стана бе!-питаше въпросително Уолфи
Момчетата разтръскаха глави сякаш да разкарат досадна муха и отговориха в един глас-Нищо!!!!
-Момчета,остават си идиоти!
-Момичета,остават си капризни!-Отговори Рай!След което почна дива гонидба!а Какаши ги следеше с поглед...чудеше се докога ще са така!