Ресторантът на Сакаши

Тук нинджите често идват да се хранят и да си поговорят
Менюто е:
пушена сьомга
-20 пари
пържена цаца
-5 пари
Шаран с лук
-10 пари
рибена супа
-2 пари
Суши
-3 пари
пилешка супа
-2 пари
пиле със зеленчуци
-6пари
Телешки котлети
-12пари
свински ребърца с боб
-13 пари

Рамен/със всякакви вкусове и добавки/-5 рио

За пиена
чай
2пари
мляко
-3 пари
саке
-4 пари
минерална вода
-1пара

Темари влезе и седна на ниската масичка:
-Ще искам чаша чай.-каза тя на сервитьорът.той се поклони и отиде в кухнята.Темари зачака сестра си Сахара.Сервитьорът се появи с една висока бамбукова чаша пълна с чай.
-Благодаря.-каза Темари и зачака търпеливо.

Сахара влезе и скръсти ръце,щом видя сестра си седна до нея и повика сервитьорът с ръка.
-Ще искам чаша чай.-каза тя провлачено и се загледа към съседната маса,където седеше един от учениците в академията.Темари също се загледа и каза:
-Това е Саске Учиха нали?
Сахара само кимна,като не изпускаше от поглед Саске.Сервитьорът и донесе чая и се поклони лекичко.
-Е сестричке,какво смяташ да правиш сега?
Сахара нищо не отговори само се смръщи и отпи от чая си.Темари бе свикнала с подобно поведение.Сестра й не говореше много,но когато го стореше всички други млъкваха.Те стояха известно време така и най-накрая Сахара проговори.

-Темари,тъй-като съм ти по-голяма сестра трябва да ти кажа нещо.Тази година в академията ще постъпи един ученик,който е много мощен,но произхожда от много зъл клан.-Сахара млъкна и отново се загледа през прозореца.Огънят във фенерите угасна и тя се понъмрэщи леко.-Той е син на Орочимару.
Темари зяпна сестра си,която си остана спокойна и изпи остатъкът от чая си.
-Невъзможно,нима ще му позволиш да учи в академията.
-Той същият-каза Сахара тихо и извади една снимка,на нея имаше момченце с тъжен поглед,кожата му бе чисто бяла а очите му бяха змииски.-Имаше същото минало като моето,няма да позволя детството му да бъде помрачено.-тя върна снимката обратно в джоба си и каза-Баща му го изостави,когато детето отказа за се обучава при него и аз го взимам за мой ученик.
Сахара стана и излезе

-Боже, колко сьм гладен!-мислеше си Шари докато вьрвеше кьм ресторанта. По пьтя тои срещна Саске и се опита да го заговори.
-Хей, Саске днес какво мислиш за урока? Не беше много интересен, нали?
Саске го изгледа с обичайния си безличен поглед и промьлви:
-Само факта че сме от един и сьщи клан ме кара да ти отговоря. Ха, та ти се казваш Шаринган а дори още не си активирал своя! А за глупавият ти вьпрос- не, не ми хареса.

По пътя към вкъщи,Райтон се натъкна на Шаринган,на който всички викаха Шари и неговия роднина Саске.Въпреки че бяха от един и същу клан се не се разбираха много гладко.Райтон си помисли да ги поздрави,но усети напрежение във въздуха и затова просто отмина.Той се спря пре ресторанта на Сакаши.ООООО-Сушито изглеждаше,толкова прясно днес,че все още мърдаше.Райтон реши да похапне малко,но за свой ужас разбра,че е забравил парите си.Той въздъхна тежко и продалжи пътя си.

Стъни, изморена от скучната си тренировка, влезе и каза на сервитьора:
- Купа рамен и чаша саке.
"Ако не се напия сега, на!" - мислеше си тя, докато нагълтваше сакето наекс. Същото стана и с рамена и тя остана да седи на масата, с надеждата, че ще види познато лице, което всъщност бе невъзможно - тя не познаваше никого, освен момчето, което преди една година АНБУ уби.

-Хей здрасти!
Стъни се стресна в първия момент но после се обърна и видя едно усмихнато момиче да гледа в нея!
-Казвам се Уолфи!Виждам че си нова и дойдох да се запознаем!Всъщност името ти...как беше?Съжелявам трябваше да те чуя като го казваше но не чух!
-ЪЪЪ Стъни!
-Ами добре Стъни беше ми приятно!-и Уолфи отиде да си поръча нещо за хапване!
-Ммммкакво да си взема какво да си взема....аха едно пиле със зеленчуци един рамен иии едно саке!Боже умирам от глад!
След като и дадоха поръчката ЪУолфи плати и седна на една маса!
-Всъщност защо не дойдеш да си побъбрим-каза Стъни?
-Добра идеа!
И двете момичета седнаха на сладки и приказки и разбира се.....обяд!