ffiikk44ee

глава 1

Една вечер Сакура се събуди от своя кошмар.Този кошмар не беше какъв да е,а такъв в който присъства стария и съотборник Саске.Беше минала 1 година от както той бе напуснал селото си,и от тази нощ на татък Сакура сънува все един и същи сън,а именно как Итачи убива Саске!"Не мога да повярвам,че отново сънувах този сън!"Сакура бе объркана и за това реши този път вместо да прави опити да се онася отново в съня си,да излезе да се разходи.
-Навън е толкова прекрасно!-беше обикновенна лятна вечер,птиците пееха,а катеричките се гонеха,зашеметяващо,приказно!
-Зашенетяващо,приказно-каза Сакура и си пое дълбоко въздух,вдишвайки миризмата на лятото.
-Хей,Сакура!-нечий глас развали спокойствието и тишината.-Не трябва ли да спиш,все пак вчерашната мисия си беше направо истощаваща!-Сакура беше станала един от най силните шиноби на селото скрито в листата а и е медик.
-Наруто...НАРУУТОООО,а ти не трябва ли да спиш нахалник такъв!!!-Миличкия,отново получи поредната доза бой от съотборничката си.
-Аууч,това боли!Както и да е,сънувах кошмар и не можах да заспя отново!Да ти го разкажа ли?-попита Наруто.
-Разбира се,че не,през нощ не се разказват кошмари защото луната ще ги изпълни!-Сакура определено успя да изненада блондина.
-Кой ти каза тази простотия?-той се засмя!
Сакура замълча и вдиша дълбоко въздух (отново :Д:Д)-Природата,тя е толкова отпускаща!
-Така ли?-Наруто не го забелязваше.-еми аз ще изчезвам!
-Ще се видим утре Наруто,лека нощ!-пожела му тя и замълча.
-Лека нощ Сакура!
Сакура седна на тревата на една поляна не много далече от нейната къща и след това легна по гръб.Тя се наслъждаваше на звездите,още от малка когато е сънувала кошмари тя се е отпускала гледайки ги.
-Голямата мечка,Малката мечка-Сакура бе протегнала пръст с който очертаваше съзвездията.
Не след дълго обаче си чу нещо като гръм,което накара Сакура да се изправи нигновенно на краката си,и да започне да се оглежда.
-Какво,Къде,мисля че дойде от там!-извика Сакура и започна да бяга към очевидно вярната посока.
"Как е възножно толкова късно да нападнат Селото ни" мислеше си Сакура тичайки в една посока.
Когато стигна там тя видя Наруто,проснат по колене на земята със забит шурикен в лявата му ръка,а срещу него сякаш огледално стоеше чернокосо момче,не много по-голямо от Сакура или Наруто ,също рънено но то беше с шурикен в дясната ръка.
-Нарутооо-извика Сакура и се спусна към ранения си приятел.
-Не мърдай може да боли-предупреди го тя.
-Какво?-попита Наруто вече изнемогващ.
-Изгубил си много кръв,но не се тревожи-успакои го Сакура.
-Да не си тревож...ААААА-Наруто извика,тъйкато тукощо Сакура бе извадила шурикена от ръката му.
-Казах,че ще боли.Сега не мърдай!-Сакура събра някаква зелена чакра в ръката си и с нейна помощ успя да накара раната буквално да изчезне!
На земята обаче все още стоеше другото момче.
-Кой е този?-попита Сакура помагайки на Наруто да се изправи.
-Мисля,че ще искаш сама да видиш!-възкликна Наруто.
Сакура бавно се приближи,клекна доло на земята и повдигна главата на момчето.
-Саске,невъзможно-Сакура се изправи и отстъпи назад-Наруто той защо прилича на Саске?
- Защото е!-възкликна Наруто.
Измина една минута в мълчание и Саске припадна."за-за-защо той припадна" мислеше си Сакура.
-За-за-защо той припадна?-повтори тя а Наруто я успокой,той падна на колене до него следкоето дръпна и нея.-В шурикена ми имаше приспивателно-след това Наруто се усмихна.А Сакура извади без проблем уръжието и накара раната да зарастне,а след минута,две саске се събуди.
-Какво се случи-попита Сакура преди Саске да се събуди.
-Аз го видях,но изглежда той не ме позна спомена,че съм бил някакъв си Журочо,и започна да мята шурикени по мен,в самоотбрана аз метнах този с приспивателното който го накара да заспи.
Сакура и Наруто бяха застанали до едно дърво и изчакваха Саске да се събуди,но унесани в приказки съвсем забравиха и двамата че трябва да го наглеждат.
-Журочо,коя е тази с теб,и защо ме спаси!-Саске вече се беше изправил на крака и говореше зад гърба на Сакура.
Сакура стана и го погледна право в бездънните му очи.Смарагдите които тя имаше на мястото на очи (е в преносен смисъл разбирасе) го накараха да се опомни и да я познае.Това беше трудно защото дрехите и не бяха обичайния клин и червената рокля,нее те бяха много по-бойни(:Д:Д),тя носеше къса светло кафява пола и червена блуза тип тиниска.Изглеждаше перфектно в тях.
-Сакура,та това ти ли си?-Саске се пулеше на среща и.
-Самата аз-тя се усмихна-а това не
е Жур,Жир...както му беше там името,не това е Наруто!
Наруто стана и се приближи до Сакура.
Едва сега Саске видя че наистина това е Наруто.
-ОМГ,идиот sorri не те познах,в тъмното не се вижда добре!-Саске си беше същия студенокръвник както и преди.
Наруто извърна очите си и не отговори защото Сакура го погледна.
-Както и да е,кой е този Жур... ,абе кой е!-Сакура направи последен опит да произнесе името му но неуспешно.
-Журочо?Той е смъртният ми враг.
-Не е ли брат ти смъртния ти враг?-попита Наруто.
-Идиот,аз обих Итачи преди 2 дена а сега преслидвам Журочо,той е помогнал на Итачи да убие робителите ми,и за това ще си отмастя!
Сакура го погледна,сви вежди и се обърна с гръб към него.
-Сигурно се чудиш защо се обърнах!-започна Сакура-Защото не искам да ти гледам отмастителната физиономия!Разбирах те че искаше да убиеш брат си но това вече е прекалено!-Сакура се обърна и се приближи така че лицата им бяха на сантиметър едно от друго-Това да преследваш и слугите на онази гад,вече е прекалено,дай сега да изтрепеме и всички които не са били там да спасят родителите ти!-близостта не я накара да спре-Сърцето и умати са обзети от мисълта за отмъщение,ти си свикнал с него,това е начин на живот за тебе, и сега когато си отмъсти търсиш друго нещо,друга жертва!
-Сакура,спри не си заслужава-Наруто направи опит да я спре но неуспешен.
-НЕ!-тя повиши тон-Мога да се закълна че твоите родители не са искали да живееш в отмъщението за тях,те са искали сина им да е щастлив и да може да се наслъждава на звездите като други хора,а не да се чуди как да си отмасти за нещо,някой,дали той е близак човек или е пакетче бонбони!Това си ти Учиха мислиш само за отмащение,и не можиш да оцениш приятелите си.Наруто мильон пъти е рискувал живота си да ти спаси задника а ти не се постара и едно благодаря да му кажеш.
-Сакура,стига моля те!-Наруто я прекъсна.
-НЕ,нека говори!-каза Саске.
-Ти имаше незаменими приятели които дори и сега биха умряли за теб а теб какво те интересува...?
Това е въпроса на който искам доста дълго да размишляваш а именно какво те интересува теб!?!
Наруто грабна ръката на Сакура и я поведе обратно по пътя-Хайде,късно е а ти трябва да спиш!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
(пред дома на Сакура)
-Немога да повярвам че казах онези неща,а ако ми се разсърди,или не го видя повече,или...-Сакура се паникьоса но Наруто я успокои.
-Ти постъпи правилно,той е точно такъв какъвто го описа и сега може да е станал нещо по-добро следкато е говорил с тебе!
Сега трябва да тръгвам!
-До утре Наруто-каза Сакура и си влезе вътре.
"До утре" каза Наруто и си тръгна.

(още на поляната)
Саске седеше и се взираше в изгрева."Колко много се е променила Сакура,не знаех,че е лечителка,но това което ме тревожи е,че тя можеби е права...ами ако наистина живея само за да отмъстя за нещо,или за някой...,за едно нещо обаче е сас сигурност права,родителите ми не са искали да живея в отмъщението си...на колко въпроса трябва да си отговоря...колко въпроса има в главата ми..." мислеше си Саске.
-ОЩЕ УТРЕ ЩЕ ОТИДА В СЕЛОТО И ЩЕ ГОВОРЯ СЪС САКУРА И С НАРУТО-каза Саске ,пое си дълбоко въздух,изправи се и изчезна със скоростта на вятара.



ДАНО ВИ КЕФФИ,ТФА Е МОЕ И ИМА ОЩЕ