В търсене на четирите меча

-Това звучи готино. Четирите меча на елементите... Каква ли сила притежават?-чудеше се Шари докато излизаха от Сградата на Височайшите. Пясъкът, повдигнат от лек бриз, го удари в лицето.-О, не пак! По дяволите!-изкрещя Шари и затърка очите си.
Wolfy и Какши се изсмяха , а Райтон хвърли колба с вода на приятеля си за да се измие. След като се изчисти, Team Spirit потегли към най-близката страноприемница за да обсъдят планът за осъществяване на мисията. След като всички си поръчаха рамен, Какаши се изкашля и каза:
-Слушайте внимателно. Тьй като вече сте чунини не се налага да ме мислите за ваш учител вече. Също така и не очаквайте аз да измисля плана-вече сте на мое ниво и трябва да поемете по-голяма отговорност в мисиите.
Wolfy кимна, Рай изсърба шумно соса си, а Шари се подсмихна. Мисълта че беше чуунин все още не можеше да му се набие в главата. Той доизпи напитката си и попита:
-Е, някой има ли някаква идея?

МММММММММ-РРРАААМММЕЕЕННН!!!!!Бяха единствените мисли,които се въртяха в главата на Райтон.Също и кой щеше да плати сметката след това.Не му се искаше да прекасва този блажен момент,но трябваше да мисли за по-сериозни неща от стомаха си.МММММ РРРРАААММММЕЕЕЕННН.Помисли си още един път.Но веднага се усети и растресе глава за да избие вкусната гозба от съзнанието си.Преглътна за последно,искашля се лекичко и каза:
-Такаааааа-да обобщим.Трябва да намерим Четирите меча на елементите.Значи знаем какво търсим.Те са пръснати из четирите скрити села.Значи знаем къде да ги търсим.А и нашето село е вече покрито.Остават другите три.Това е добре.Макар че незнам как ще ги убедим да ни позволят да се ровим из селата им,нооо всяко нещо с времето си.Първо трябва да се приговим за път.Преди това обаче аз ще потътся по-обстойна информация за тези мечове в семейната библиотека.Може и да излезе нещо.Даже като се замисля нямаме много време,затова ще отида още сега.Довижданеее-извика Райтон докато притичваше през вратата с лека усмивка.Беше решил проблема със сметката.

-МЪЪЪ,само за храна ли мисли тоя човек каза Wolfy на Шари намусено!
-Моля как така-питаше учудено Шари!
-Първо къщата му е в другата посока и второ не видяли как зяпаше ресторанта...направо лиги му течаха!
-Е сега остави човека на мира-каза със смях Шари -Може да е гладен!
В този момент се чу едно досата силничко къркорене!
-Опа и моя стомах се обади не съм яла нищо от вчера!!!Искаш ли да го придружим..
-Хаха ама нали току що ядохме???
-Ти на това ядене ли му викаш!
Добре добре-каза шари щом си толкова гладна!
После ще му мислим за мисиии!
И докато райтон се усети те бяха седнали на масата до него!

След като удобно се настаниха на масата, тримата чуунини започнаха да обсъждат как да подходят към мисията най-добре. Шари надигна поредната чаша саке и въздъхна:
-Добре, сега нека да размислим плана. Хокагето ще прати хора, които щепретърсят Коноха отгоре до долу. Но как да обходим другите села по най-бързия начин?
Сакето, прочуто със силното си влияние върху човешката психика, бе успяло да прочисти ума на Шари и той мислеше съсредоточено. Рай и Wolfy го гледаха с почуда. Никога досега той не беше прониквал в мисията така бързо и ефектно. Обикновено се очакваше да се пошегува с някой от двамата. Дори Шари беше изненадан от себе си. Идеи и тактики сами нахлуваха в главата му. След малко те излязоха право в тоалетната чиния, но не и преди да ги сподели с отбора си. Бяха решили, че идеята е добра. Всеки щеше да поеме различно село и така да покрият повече територия за минимално време.

Пясъчната буря навън се усилваше и по улиците не се мяркаше жива душа.Единствено някаква размазана фигура се забелязваше на хоризонта.Фигурата беше забулена,за да не влиза пясък по дрехите и косата й,и най-вече в очите.Въпреки времето човека изглежда не бързаше.Спря пред входа на най-близкото заведение,поспря за малко,сякаш не беше сигурна и после бутна вратата.Ушите й се изпълниха със звънлив смях и пиянски кикот.А носа й- тежък цигарен дим.Жената се закашля и огледа заведението.Беше доста пълно,но очите й се спряха на една маса в дъното,на която се бяха разположили новите чуунини на Коноха.Забулената се врътна и тръгна към масата.Тримата седящи очевидно бяха заети със сериозно мислене,но това по никакъв начин не попречи на новодошлата да отиде до тях и да стои като върлина насред заведението.Младежите я загледаха любопитно и доста объркано и чак когато плаща бе свален те осъзнаха кой седи пред тях.Беше Казекагето-Сахара-сама,която изглеждаше доста притеснена.Отбора от Коноха я покани да седне и след като се настани Сахара заговори бързо:
-Слушайте ме,няма да повтарям.Току-що ми съобщиха,че няколко от хората ми,пратени в скритите села са били убити от групировка наречена "Кира".Изгбежда организацията също е по следите на мечовете и не смята да губи от който и да е.Затова ще направя нещо...идвам с вас.
Райтон,Шари и Уолфи гледаха кагето с недоумение.Това трая няколко мига,след което Сахара изсумтя и се облегна назад
-Не ме гледайте като гръмнати палета.Трябва да тръгваме по-бързо преди Темари да се е усетила,че иначе съм мъртва.Взех със себе си нужните свитъци с информация за селата.Предлагам да тръгваме след час

Шари беше изумен. Присъствието на Сахара внесе голяма утеха в отбора. Но новините, които тя носеше не бяха добри. Тази група Кира не звучеше като банда обикновени престъпници. За да успеят специалните агенти на Казекаге-сама трябваше умение и опит. Явно те имаха и от двете. Отборът тръгна според предложението на Сахара- 1 час по-късно. Когато излязоха от селото, те спряха до най-близката пътна табела. Там Какаши се обърна към отбора си и каза:
-Тьй като сме 5 души с Казекаге-сама мисля да се разделим на групи и всяка да поеме различно село. Така ще успеем да покрием много територия и в същото време да се защитим ефективно от Кира. Какво мислите, Сахара-сама?
Казекагето се усмихна, погледна към младите чуунини и каза:
-Както винаги, Какаши, плановете ви са точни и ясни. Но как възнамерявате да се разделим?
Тримата чуунини стискаха палци зад гърбовете и се молеха да се паднат с Казекагето. Какаши се замисли и рече:
-Мисля че ще е най-добре аз да огледам Селото скрито в листата. Казекаге-сама вие тръгнете с Райтон към Селото скрито в мъглата, а Шаринган и Wolfy, вие огледайте Селото скрито в камъните. А сега да тръгваме!- и той изчезна като сянка.

Райтон изглеждаше не изглеждаше особено щаслив,че се разделя с приятелите си,но се налагаше.Помаха На Уолфи и Шари за сбогом и после пое в противоположната на тях посока.Бурята все още беше доста силна,но двамата пътуващи се бяха увили като пашкули и се предпазваха успешно от стихията.Пътят им щеше да трае няколко часа,докато стигнат до границата.После щяха да продължат из горските пътеки и да навлязат в Скритата мъгла.Казекагето вървеше мълчалива напред,а Райтон се чувстваше доста неудобно в тази позиция.Не бяха говорили вече от час и той се чудеше,дали Сахара не е онемяла.Въздъхна и наведе глава,за да избегне поредната пясъчна вълна.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Вятъра бавно намаля,когато чуунина и Кагето стигнаха до означената граница м/ду земите на Въздуха и На водата.Усетиха тежката миризма на застоялите блата и скоро пред тях се появи тресавище.Това бе видима пречка във пътя.Те нямаха време да заобикалят и затова щеше да се наложи да минават през тресавището.Сахара отметна плаща и огледа хубаво по-твърдите места за стъпване,послевнимателно,крачка по крачка тръгна напред.Райтон следваше точно стъпките й и двамата напредваха умерено бързо.Беше започнало да се свечерява и рояците комари не пощадиха пътниците.По някаква причина те не нападаха Казекагето,а човека,който я следваше.Опитите му да ги прогони,обаче бяха безплодни.Той махаше с ръце и така заприлича на голяма птица в опасност.Не прецени стъпката си и потъна в гъстата тиня.Не можеше да извади крака си и усещаше как и другия му затъва.Хвана се за една трева на близо,но и това не помогна.Казекагето очевидно бе забелязала какво става и сега седеше мирно на пътеката и наблюдаваше как момчето баавно затъва.РАйтон очевидно нямаше намерение да моли за помощ,имаше някаква чест все пак.Чак когато вече беше затънал почти до кръста,Сахара се протегна и го издърпа

Шариии не стигнзхме ли вече-мрънкаше Уолфи.Толкова и беше писнало -от пътя че беше готова дори да мрънка!
-Офф я престани!Нали трябва да стигнем въможно най бързо!Ама...
-Какво ,,ама'' да не би да има проблем???
-Ъмм не е голям....
-ШАРИ-Уолфи беше готова да го изшути!-Не ми казвай че сме сбъркали посоката!
-Ъммм УПС!Май съм гледал картата на обрат...
Шари не можа да довърши!От ярост Уолфи така го беше фраснала че беше отлетял на 60-тина метра от нея!
-Така става като не знаеш как да четеш карта!За наказание след 1 час спираме на къмпинг!
-Но...мрънкаше Шари докато ставаше!
-Какво каза-обърна се Уолфи и така злобно изгледа Шари че той предпочете да си замълчи!
-Добре добре млъквам!-Мърмореше Шари докато вървеше към Уолфи!

След като спряха за вечерта, Шари и Wolfy решиха да се редуват на страж. Първи реши да бъде Шаринган. След като съотборничката му заспа, той започна внимателно да оглежда заобикалящата го среда. Високи камъни и голи канари. Бяха открити за всеки противник. Но явно такъв засега нямаше. Шари въздъхна и се изправи. Той реши да огледа по-добре терена. Според картата, този път прочетена правилно, трябваше да са на половин ден път от Селото скрито в камъните. Изведнъж Шари видя светлината на нечий чужд огън в далечината. Той реши да се приближи и да го огледа. Изведнъж нечия ръка се протегна и го сграбчи.
-Къде си мислиш че отиваш без мен?- попита го Wolfy.
-Аз,ъъъ, такова...нали...видях...и....реших да разследвам.
-заеквайки отвърна изплашеният младеж.
-Нали се разбрахме да пазим на смени и да не се отклоняваме от пътя. Шари, Шари, какво ще те правя?- въздъхна Wolfy и се върна в лагера. Шаринган я последва бавно, чудейки се кои ли бяха странниците седнали около огъня.

От всички възможни комбинаций....Какашииииии.Не стига това ами ми се падна и селото скрито в мъглата.От там идват само най-добрите наемни убийци.Какво толкова!Нищо чудно,че селото е скрито,в тази мъгла и носа си не мога да видя.Райтон се беше леко самовглъбил в собствените си размишления.Нищо чудно,не беше мълчал толкова дълго откакто се беше научил да говори.Това трябваше да спре.И точно когато Райтон се накани да каже нещо,пред него изкочи един огромен дънер.Който Рай не видя и така се блъсна в него,че в кората на дървото имаше следи от носа на младия чоунин.Кагето го приближи и леко се засмя.Момчето лежеше на земята и се хилеше като идиот.
-Май е най-добре да спрем и да облисмим плана,а?-каза тя.
Райтон кимна,не че разбираше и дума просто се опитваше да разкара пиленцата въртящи се около главата му.

Спряха до болезнения дънер и се разположиха да си починат и
да обсъдят какъв ще бъде подхода им.Кагето подаде на Райтон кутия с оризови
топки и манерка с вода.После извади една дълга карта,заби пръст върху една
област и бавно мърдаше уста,сякаш шепнеше песен.След като чоунинна се нахрани
Сахара му показа картата и му обясни къде са.

-В момента се намираме в тази гора,която е точно преди
селото скрито сред мъглата.Мисля,че много добре знаеш колко опасно е това село
и че тук в никакъв случай не трябва да губиш концентрация.Когато спираме да
почиваме единия ще стои на пост,а другия ще спи.Когато ти си на пост и усетиш
стъпки на повече от един противника,веднага ме събуди.Не мога да предвидя какво
точно ще ни очаква във селото,но ще е хубаво да започнем търсенето си още
оттук.За тази гора има хиляди легенди,и то за едни и същи места.Над нея винаги
тегне тази мъгла,никога не изчезва,нито през лято,нито през зима,нито през
който и да е от сезоните.Хубаво ще е да
огледаме,една каменна гробница наблизо,както и Тъмното езеро,което също не е
далече предполагам.

Райтон слушаше леко несъсредоточено,но хващаше някои от
думите на Казекагето.Отчаяно се нуждаеше от почивка,но все пак си знаеше
положението и не помоли за нищо.

-А сега можеш да заспиш.-Сахара се протегна и си взе от
топките с лют пълнеж.-Но само по два часа сън,защото искам да се махаме
по-бързо оттук

Чоуннина кимна и послушно легна,опрял глава на раницата
си.Защо ли изведнъж започна да слуша всякакви команди?Може би мъглата вече
плаваше не само навън,но и в мозъка му.Усети колко тежки стават клепачите му и
скоро вече бе задрямал

Огромни каменни постройки се разкриха пред погледа на Шаринган и Wolfy. Скритото село сред камъните имаше великолепна архитектура. Почти всички къщи бяха вградени в скалата и окрасени с кристали, добити от близката каменна мина. Когато слънчевите лъчи осветяваха къщите, те светеха с различна светлина и украсяваха цялото село в багрите на дъгата. Цучикагето беше застанал в средата на селото и с усмивка посрещна двамата чуунини.
-Здравейте! Нека ви се представя. Аз съм Джикумо и съм цучикаге на Селото скрито в камъните. Бях информиран от Селото скрито в листата че ще пристигнете.
Шари и Wolfy се учудиха на благото посрещане. Бяха очаквали че няма да им обърнат внимание.Те се поклониха на цучикагето и се насочиха към една огромна къща.
-Тук живеят доста приятели на моя клан, които ще ни подслонят докато извършваме разследването.- обясняваше Шари докато вървяха.- В много от селата Учиха са успяли да завържат добри приятелства и така да си осигурят съюзници по цял свят.

-не,не,не,не-ахваше Уолфи като гледаше прекрасната къща на приятелите на Шари!
-Е какво ще кажеш???Харесва ли ти!-питаше Шари ухилено!
-Ти луд ли си обожавам тази къша!Имам чуството че се намирам в замък!
-Ами шоом така искаш и замък го наричай-продължаваше да се смее Шари!
-Кажи ми че имаме ден почивка.Моля те Шари МООООЛЯ моля моля моля...
-Добре добре добре.Обаче при едно условие!
-Какво????
-Довечера ти готвиш-хилеше се Шари!-Опитал съм ти от лекарствата сега да те пробвам ми в готварството!- не спираше да се смее Шари!
-Хубаво хубаво!Гадняр-намуси се Уолфи но си заслужаваше!
Ще се види довечера чаоооо каза Уолфи и отлетя да разглежда къщата!
-Жени-мърмореше Шари и излезе!

Мъглата все още обгръщаше всичко наоколо,но двамата пътници вече бяха поели по пътеката към първата им цел.РАйтон вървеше малко омърлушен,а Казекагето бе нащрек при всяко малко движение на въздуха.Не след дълго пътечктата започна да се изкачва нагоре и накрая се спря пред обширна скалриста местност.Това място бе изключително важно за всички шинобита.Беше ритуална местност и се използваше при призоваващи,лекуващи и други типове техники.
-Райтон,ти отиди към дясната страна,а аз ще разгледам наляво.Можеш ли да се ориентираш?
Честният отговор би бил "Не мога да видя и ръката си в този памук",но чоунинът се въздържа и кимна.Сахара го остави и изчезна в бялата мъгла.Райтон също тръгна,но напредваше много бавно,тъй като не виждаше почти нищо.Добре,че беше обучението му за слухово ориентиране,иначе щеше да е като изгубен.Когато вече беше изгубил всякаква надежда да разбере нещо от местността младежът реши да се връща,тогава нещо привлече вниманието му.

Следващата вечер бе прекрасна за двамата чоунини. В къщата на лорд Сън Ли, глава на кланът Ли от селото скрито сред камъните, те се забавляваха със забавните истории на своя домакин. Той имаше голямо семейство, което с радост прие Шари и Wolfy, щом чу че Учиха е пристигнал.
-Грозна работа.Грозна работа, наистина. Итачи бе най-добрият измежду вас, а се оказа предател и кръвожаден убиец. Все още скърбя за згубата на клана ти, Шаринган. Но кажи ми, защо ти и тази прелестна дама сте тук?-попита лорд Ли и се подсмихна.
-Лорд Ли, тук сме в търсене на единия от мечовете на четирите елемента. Можеш ли да ни дадеш някакви напътствия?-попита Шари.

Уолфи се изчерви..
-Мерси за комплимента но работата наистина е спешна!В селото в листата ече започнаха да претърсват района!Няма да имаме нищо против ако изпратите и вашите отряди да търсят!
-В момента всички са на мисия така че може ние да ви помогнем!
-Това ще бъде добра идея!-бърбореше Шари докато набиваше яденето!
-Сега стига сте говорили за такива теми-заядосва се съпругата на Сън Ли
-Ами тогава за какво да говорим?-попита Шари още с пълна уста!
-Например можете да благодарите на Уолфи че днес ме измести в готвенето!
-Е няма проблем се пак това е най-малкото нещо с което може да ви се оплатим за гостоприемството!