След като всички генини си имат отбори, и тя остана сама (не за пръв път) тя отиде до пустинята и намери един огромен кактус. Реши да си пробва силата.
Тя скочи и удари силен удар на кактуса. Той се повали на земята, без дори да я убоде.
- Ама, че скучно, въобще не е предизвикателство.
Помисли си, дали да практикува хвърляне на кунай.
- Сякаш пък кунаят ще ми е от някаква полза, че да си губя времето да се тренирам за това.
Тя побягна към най-близката пясъчна дюня.
- Аа. Това вече е нещо.
Затича се и започна да рита дюнята в сърцевината й. Пясъкът се разпръсна, и съвсем скоро вече дюнята се заравни със земята.
- Тц, и това е твърде лесно... - ядоса се тя и седна да медитира.